Научни публикации

Петков Евгени

Институт по животновъдни науки – Костинброд

e-mail: mechovet@abv.bg

Резюме

Проучването е направено през 2011 година върху 300 броя мъжки пилета от трите генотипа птици за месо. Опитът цели да се установят разходите за производство на еднокилограмов продукт от мъжки пилета (обратен пол) яйценосно направление, като се сравнят с разходите за отглеждането на птици за месо от други два генотипа. За целта при първия и втория опит птиците са отглеждани до достигане на 1400 грама средно живо тегло за групата, независимо от възрастта необходима за достигане на това тегло. След достигане на живото тегло те са заклани и приведени в търговска форма „грил“. През периода на отглеждане е събирана информация за всички разходи направени по подготовката и поддръжката на помещението, фуражът за изхранване, медикаментите, ваксините, ФРЗ на работниците, изразходваната ел. енергия за осветление и отопление на пилетата. Всички разходи са групирани по основни пера и остойностени за да се изчислят разходите направени по отглеждането на всеки от генотипите пилета, участващи в опитните постановки.

Установено бе, че производствените разходи за продукт произведен от мъжки пилета яйценосно направление, отглеждани до 12 с.в., са най-високи в сравнение с останалите два генотипа (5,82лв./кг за първа опитна постановка и 6,32 лв./кг за втора опитна постановка), като това рефлектира и на себестойността му (съответно 7,49 лв./кг и 6,99 лв./кг). Най- ниски производствени разходи (3,75 лв./кг за първа опитна постановка и 3,57 лв./кг за втора опитна постановка) и себестойност на кг продукт (съответно 4,94 лв./кг и 4,76 лв./кг) са установени при отглеждането на бързо растящия хибрид СОВВ-500 поради късия период на отглеждане, тъй като е достигнал търсеното кланично тегло и при двете опитни постановки за 5 седмичен период на отглеждане.

Ключови думи: мъжки пилета, яйценосно направление, производствени разходи и себестойност.

Пълен текст на статия „Определяне на производствените разходи и себестойност при производство на нов птичи месен продукт добит от мъжки пилета яйценосно направление„.

Петков Евгени

Институт по животновъдни науки – Костинброд

e-mail: mechovet@abv.bg

Резюме

Масовата практика на всякъде по света да се унищожават мъжките пилета от яйценосните хибриди веднага след излюпване, която е главно обосновано единствено от икономическа гледна точка (тъй като селекцията за добив на яйца е обратнопропорционална на тази за месо и това прави мъжките пилета абсолютно негодни за угояване), дава възможност за съществуването на един правен и морален парадокс противоречащ на всички основи за хуманно отношение в конфликт със законодателството на ЕС. В резултат на всичко това идва естествено, като реакция от страна на не правителствени организации представители на обществени нагласи силния натиск върху Евро парламента за решаване на този неудобен проблем. Този натиск наложи правителствата на Франция и Германия да обявят, че ще прекратят тези практики до края на 2021-2022. Според направените от нас изследвания е възможно усвояването на мъжките пилета като вторичен продукт/суровина за добив на няколко възможни птичи месни продукти, в разфасовки с различен грамаж и таргетирани към различни клиентски групи. Това би раздробило допълнително възможността за предлагането, като го намали в частност за всяка една таргет група от клиенти, давайки основание за допълнително по-висока цена при евентуален завишен интерес и повишено търсене за в бъдеще.

Също така препоръчваме при производството за клиенти с предпочитания към бавнорастящи птици с жълт цвят на кожата, да се използва технологията на отглеждане до 12с.в. или 22 с.в., на пасище, докато при предлагане на клиенти с предпочитание към комерсиалните хибриди, да се предлага продукта отглеждан до 5 с.в. в промишлени условия. С цел гъвкавост на предлагането и производството препоръчваме използване на степенното разреждане на гъстотата (DFM), при които се позволява производство на два различни продукта от една и съща партида.

Ключови думи: мъжки пилета яйценосно направление, утилизация, производство, вторичен продукт предлагане и маркетингова стратегия.

Пълен текст на статия „Възможности за усвояването на мъжките пилета яйценосно направление: Производствени мощности и прогнозиране на предлагането„.

Петков Евгени

Отдел «Специални отрасли», Институт по животновъдни науки – Костинброд

e-mail: mechovet@abv.bg

Резюме

Като цяло Черната муха (Hermetia illucens), може да се разглежда като надежден източник на животински протеин, мазнини, калций, лизин и други. Почти всяка една част от жизнения цикъл на черната муха е в състояние да бъде усвоена при производството на фуражи тъй като съдържа достатъчно висококачествен протеин. Това може да я направи конкурентна по отношение на хранителните качества на повечето фуражни компоненти използвани до момента в производството на фуражи за птици. Също така се установява, че при ларвите на черната муха нямат предпоставки за пренасяне на патогени от компоста във фуража, поради особеностите в биологичния и цикъл. Поради факта, че тя е естествен обитател на птичата торова постеля може да се използва успешно за нейната преработка, тъй като от една страна редуцира в пъти обема ѝ, а от друга страна намалява концентрацията на патогенната микрофлора в нея, което води по естествен път до нейното обеззаразяване. За да се стигне до увеличаване на производството, обаче предстои решаването на много въпроси от различно естество. Това ще означава да се направят драстични промени в технологията на производство и да се въведат регулаторни законови рамки в които едно подобно производство да се развива, гарантирайки своята безопасност пред клиентите.

Ключови думи: субстрат, компост, птицевъдство и черна муха.

Пълен текст на статия „Възможности за използването на Черната муха (Hermetia illucens) при оползотворяването на торовите маси в птицевъдство„.

Тодорова Мария¹*, Мая Игнатова² и Евгени Петков¹

¹ Институт по животновъдни науки – Костинброд, 2232

² Селскостопанска академия, София

* e-mail: mariq_todorova_1@abv.bg

Резюме

Целта на експеримента е да се проучи ефекта от включването на изсушено спиртоварско зърно с разтворим остатък от царевица (ИСЗРОц) във фуража за пилета бройлери върху продуктивността и кланичните им качества. Експериментът беше проведен с 300 еднодневни, мъжки бройлери, разпределени в три експериментални групи. Беше приложена двуфазна система на хранене, включваща стартер и финишер. Контролната група получаваше стандартен комбиниран фураж. Първа опитна група получаваше фураж съдържащ 15% ИСЗРОц. Втора опитна група получаваше фураж със съдържание на ИСЗРОц 15% за период стартер и 30% за период финишер. Участието на 15 или 30% ИСЗРОц във фуража за пилета бройлери не оказа влияние върху продуктивността им. Включването на 30% от продукта достоверно повишава количеството на вътрешната мазнина с 21,4%. Останалите кланични показатели не се повлияват от третирането.

Ключови думи: ИСЗРО, Бройлер, хранене, растежни показатели, характеристика на трупът.

Пълен текст на статия „Ефект от използване на изсушено спиртоварско зърно с разтворим остатък от царевица в храненето на бройлери„.

Луканов Христо*, Атанас Генчев, Пламен Колев

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Целта на изследването е да се проучат яйценосните способности и качеството на яйцата при създадените и поддържани в секция „Птицевъдство“ на Тракийски университет, България  три тежки популации японски пъдпъдъци, обозначени като WG, GG и GL. За нуждите на опита бяха използвани по 160 женски птици от популации WG и GG и 96 от популация GL, тествани до 6-продуктивен месец. Контролирани бяха основни признаци, касаещи яйчната продуктивност и качеството на яйцата. С най-висока носливост за периода беше регистрирана група GL (79,84±4,46%), следвана от група GG (76,33±3,40%) и WG (72,11±4,16%). Пъдпъдъците от група WG, показват най-неефективна конверсия на фуража за получаване на едно яйце (74,49±1,21g фураж), а тези от група GL са с най-ефективно преобразуване на фуража – 64,93±1,41g (p<0,01). Най-висока средна маса на яйцата беше регистрирана при група WG (14,04±0,32g), следвани от групи GG (13,65±0,27g) и група GL (12,79±0,29g). Популациите японски пъдпъдъци, създадени и поддържани в Тракийски университет показват потенциал за добра носливост за продуктивния тип към който принадлежат, което ги прави атрактивни за включване в схемите за междулинейна хибридизация, включително и производство на аутосексингови стокови птици.

Ключови думи: Coturnix japonica, яйчна продуктивност, месодаен тип, конверсия на фуража, интензивност на снасяне.

Пълен текст на статия „Сравнително проучване на яйценосните характеристики при три популации японски пъдпъдъци„.

Влахова-Вангелова Десислава¹*, Десислав Балев¹, Тодорка Бакаливанова²

¹ Университет по хранителни технологии, Пловдив, България

² Изследовател на свободна практика

* e-mail:desislava_vangelova@abv.bg

Резюме

Вкусът и цветът, нежността и сочността, са основни характеристики влияещи върху цялостната оценка за качеството на месото. Полифосфатите понишават интензивността на цвета при мариноване на птиче месо, а използването на млечна киселина значително повишава яркостта и червения цвят. Вкусът на обработваното месо се подобрява при мариноване с натриев лактат, докато калиевите соли на млечната киселина придават леко горчив привкус на маринованите месни продукти. Негативна е промяната във вкуса на готовите мариновани продукти и след използване на разтвори на калциев хлорид. Киселинните разтвори за мариноване подобряват нежността на месото, поради набъбване на мускулните влакна и разрушаване на напречните връзки в колагеновите молекули. Подобно действие имат и фосфатите, но въздействието им върху съединителната тъкан е по-слабо. При мариноването е възможно използването на куркума (Cucumis trigonus Roxb) и джинджифил (Zingiber officinale roscoe), които съдържат протеолитични ензими и успешно могат да се използват като заместители на папаина. Киселинното и алкалното мариноване затрудняват развитието на микроорганизмите и увеличават трайността на готовия продукт.

Ключови думи: алкално мариноване, киселинно мариноване, цвят, вкус, нежност

Пълен текст на статия „Мариноването, технологичен метод за обработка на месо – Част II„.

Белоречков Димитър

Съюз на птицевъдите в България

* e-mail: galusmb.bia@gmail.com

Резюме

Системите за производство на яйца са обект на повишени нива на контрол. Множество фактори като заболяване, здраве на скелета и краката, опасности от инсекти и паразити, поведение, стрес, агресивно състояния, хранене и генетика влияят на нивото на благополучие при кокошките. Въпреки че е призната необходимостта от оценка на влиянието на тези фактори върху благосъстоянието, изследванията все още са незадоволителни. Средата, в която кокошките са изложени на постеля и почва, каквито са системи без клетки и на свобода, предоставят по-голяма възможност за болести и паразити. Колкото по-сложна е средата, толкова по-трудно е да се почисти и колкото по-голям е размерът на групата, толкова по-лесно болестите и паразитите са в състояние да се разпространят. Околна среда като конвенционални клетки, които ограничават движението, може да доведе до остеопороза, но среди с повишена сложност, като системи без клетки, излагат кокошките на повишена честота на фрактури на костите. Повече пространство позволява на кокошките да изпълняват по-голям репертоар от поведения, въпреки че някои вредни поведения като канибализъм и трупане, което води до задушаване, могат да се появят в големи групи. По-малко се разбира за стреса, който всяка система налага на кокошката, но изглежда, че всяка система има своите уникални предизвикателства. Селекцията за желани признаци като подобрена здравина на костите и намалено кълване на пера и канибализъм може да помогне за подобряване на благосъстоянието. Изглежда, че нито една система за настаняване не е идеална от гледна точка на благосъстоянието на кокошките. Въпреки, че сложността на околната среда увеличава поведенческите възможности, тя също така създава трудности по отношение на болести и контрол на вредителите. В допълнение, сложността на околната среда може да създаде възможности за кокошките да изразят поведение, което може да бъде вредно за тяхното благосъстояние. В резултат на това всеки опит за оценка на устойчивостта на преминаване към алтернативна система изисква внимателно обмисляне на достойнствата и недостатъците на всяка система.

Ключови думи: кокошки, системи за настаняване, благосъстояние, алтернативи, здраве.

Пълен текст на статия „Актуална научна информация за въздействието на различните системи на отглеждане върху хуманното отношение към кокошките носачки„.