Научни публикации

Петков Евгени

Институт по животновъдни науки – Костинброд, отдел „Специални отрасли“

e-mail: mechovet@abv.bg

Резюме

В някой страни на ЕС показват нарастващ интерес към биологичните храни, включително и органично пилешко месо, но това нарастващо търсене, не обезпечено с адекватно производството на биологично пилешко месо, което се е увеличило твърде малко през последните няколко десетилетия. Във Франция съществуват четири основни системи за биологично производство на пилета, на базата на които са изградени четирите типове системи за алтернативно отглеждане признати и залегнали като основа на европейското законодателство: Appelation D’Organe Controlee” (AOC), Organic”, Certificate Conformity и Label Rouge. Алтернативните системи въпреки всички разгледани от нас предимства и недостатъци, бележат тенденция към все по-ускорен ръст на пазарния дял в развитите страни. Като цяло разгледаната литература показва, че съществуват значителни различия в качествените характеристики между продуктите добити от свободно отглеждани и конвенционални бройлери, утвърждавайки възможността за съществуването им като различни пазарни сегменти.

Ключови думи: видове алтернативни системи на отглеждане, бавнорастящи птици за месо, биологично отглеждане, пазарна ниша, пазарен дял и качество на месото.

Пълен текст на статия „Проучване на пазарната ниша и осмисляне на нуждите от развитие на органичното птицевъдство в направлението му за месо„.

Белоречков Димитър

Съюз на птицевъдите в България

* е-mail: galusmb.bia@gmail.coв

Резюме

Обществената водопроводна мрежа е най-безопасният източник на вода за птиците. Малка част от фермите използва обществената водопроводна мрежа, като по-голямата част от стопанства използват други източници, тъй като са на разстояние от обществената водопроводна мрежа. Част от птицефермите разчита на собствени източници на вода или смесена с доставка от обществената водопроводна мрежа. Използването на непречистени повърхностни води, замърсени от диви водолюбиви, диви и домашни водоплаващи птици, е причина за много огнища на високо патогеннен грип по птиците (AI) в много страни.

Тази статия описва част от възприетите методи за третиране на повърхностните води, за да се намалят рисковете от заразяването с вируси на птичи грип (AI) на промишлените стопанства за птици в България. За нещастие нашата страна е с висок риск в резултат на миграционни пътища на водоплаващите птици (патици, лебеди и гъски), признати резервоари за вируси на птичи грип и други слабо патогенни щамове в северното полукълбо. Програмите за наблюдение на птиците в България също не откриват патогенните вируси на птичи грип в местни популациите на дивите водни птици. В статията се описват най-често използваните видове водни източници, както и системите за дезинфекция на водата и предимствата и недостатъците, свързани с всеки метод, приложим за използване в промишлените птицеферми. Тези източници на вода са водопроводната мрежа, сондажите на подземни води, повърхностните води и дъждовната вода. Най-високият риск от замърсяване се свързва с използването на повърхностните води (включително вода, която се съхранява в язовири), особено тези, които осигуряват местообитание за водоплаващите птици. В промишленото птицевъдство трябва да се определят и използват дезинфектанти и да се прилагат системи, които са надеждни и ефективни, икономични, лесни за експлоатация и с лесен достъп за техническа поддръжка.

Ключови думи: Вода, поене, биосигурност, риск и контаминация.

Пълен текст на статия „Биосигурност на водата за поене на птиците„.

Попова-Ралчева Симона ¹, Надя Бозакова², Веселина Средкова¹, Васко Герзилов³, Магдалена Облакова⁴, Митко Лалев⁴

¹ Институт за информационно осигуряване на системата в Селскостопанската академия, София

² Тракийски университет, Стара Загора

³ Аграрен университет, Пловдив

⁴ Земеделски институт, Стара Загора

Резюме

Опитите бяха осъществени с 2235 броя птици Бял плимутрок (745 броя), Нюхемпшир (745 броя) и линия Е (745 броя) на 45-седмична възраст, отглеждани паралелно при различни технологични системи: І вариант – при производствени условия на пуйкофермата в с. Малко Кадиево; ІІ вариант – в Производствената база по птицевъдство на ИЖН в Костинброд, и ІІІ вариант – в Учебно-опитното стопанство на Аграрния университет в Пловдив. В стадата беше поддържано едно и също полово съотношение – 8:1. Агресивността на птиците беше определена на база: заплаха/избягване, прикриване, кълване и дуел. При диференциалната кръвна картина са отчитени: базофили, еозинофили, неутрофили, лимфоцити, неутрофили/лимфоцити и моноцити. При биосъобразното отглеждане на птиците са установени най-ниска степен на агресивност и количество на кортикостерона, които са индикатори за благополучие. При биосъобразното отглеждане на птиците са установени по-ниски влажност и концентрация на амоняк във въздуха, които са основни микроклиматични параметри и фактори, влияещи върху благополучието.

Ключови думи: етология, благополучие, Gallus gallus domesticus и системи на отглеждане.

Пълен текст на статия „Етологични аспекти на благополучието на птици от вида Gallus gallus domesticus при различни системи за отглеждане„.

Генчев Атанас

Катедра „Животновъдство – непреживни и други животни”, Тракийски университет, Стара Загора

e-mail: agenchev@abv.bg

Резюме

При производството на яйца от японски пъдпъдъци като допълнителна продукция може да се получава месо от ненужните за яйчното производство мъжки. Във връзка с това спорен в литературата е въпросът за оптималната възраст за клане на птиците. Целта на настоящото изследване е да се сравнят продуктивността и кланичните характеристики на мъжки японски пъдпъдъци от породата Манджурски златист, заклани на различна възраст, и да се анализира качеството и съставът на полученото от тях месо. Високата интензивност на растеж при мъжките пъдпъдъци се запазва до 42-дневна възраст на птиците, въпреки че ефективността на растежа след 35-дневна възраст рязко намалява. Рандеманът на месото от краката нараства достоверно между 28- и 35-дневна възраст (P<0,001), след което практически не се променя. С напредване на възрастта значително нараства делът на абдоминалните мазнини. Признаците рН 24 ч след клането и водозадържащата способност на месото не са повлияни от възрастта на клането. Цветът на гръдното месо на 28-дневна възраст е по-светло в сравнение с месото, добито в по-късна възраст. На 35-дневна възраст процентът на сухото вещество и на протеина е най-висок, а процентът на мазнините се задържа на този на 28-дневна възраст. Представените резултати, базиращи се на все още незавършения растеж на пъдпъдъците на 28-дневна възраст и крайно неефективния прираст през периода 36-42 дни, дават основание да се заключи, че 35-дневната възраст е оптимална за клане на японските пъдпъдъци от породата Манджурски златист.

Ключови думи: японски пъдпъдъци, кланични характеристики, качество и състав на месото.

Пълен текст на статия „Влияние на възрастта на клане на мъжките пъдпъдъци върху производството, качеството и състава на месото„.

Попова-Ралчева Симона и Веселина Средкова

Институт по животновъдни науки в Костинброд

e-mail: simona_ralcheva@abv.bg

Резюме

Проучването проведохме с 80 петли от линия А (Бял корниш и с 80 от линия С (Бял плимутрок), отглеждани в Експерименталната база „Птицевъдство“ на Института по животновъдни науки в Костинброд.

Първото изпитване на петлите за реакция на масаж е извършено на 18-седмична възраст, а следващите две – съответно на 19- и 20-седмична възраст. Изпитването за спермоотдаване и установяване на количествените и качествените показатели на еякулата е направено от 24- до 54-седмична възраст (през четири седмици), като се използваха петли без произход (Fо) и техните синове (F₁).

Установено е, че реакцията на масаж на 18-седмична възраст и доброто развитие на вторичните полови белези на 7-седмична възраст може да се използват като критерии за прогнозиране на бъдещата репродукция на петлите от линии А и С от бройлерното направление. Петлите и от двете линии, реагирали на първи масаж, имат по-високи индекси на гребените и менгушите. Те проявяват и по-висока активност по отношение на спермоотдаването. Спермограмата на петлите от линии А и С, реагирали на първи масаж, е със значително по-високи показатели в сравнение с тези на останалите групи. Съществуват генотипни различия по отношение на спермоотделянето и качеството на еякулатите на изследваните петли от двете линии.

Ключови думи: семенна течност, оплодителна способност, петли, бройлерно направление и прародители.

Пълен текст на статия „Прогнозиране на оплодителната способност на петли от изходни линии А и С – бройлерно направление„.

Белоречков Димитър

Съюз на птицевъдите в България

* e-mail: galus@mb.bia-bg.com

Резюме

Лабел Руж е една възможност птицевъдството да запази част от населението в полупланинските и планинските селски райони на България, където има достатъчно празни сгради и неизползваеми дворове и пасища. Системата може да е с открити дворчета, в които няма необходимост от електричество и свързаните с него осветление и вентилация. Всеки специалист може да направи маркетинг за предимствата на фамилното фермерство, да произвежда това, което е “трудно да се произведе промишлено”.

Необходимо е българското правителството да включи в своите стратегии за развитието на селските райони и програма за финансиране и развитие на национално производство на птици, подобно на Лабел, като използва натрупания 40-годишен опит на Франция.

Ключови думи: Лабел Руж; свободно отглеждане; птиче месо; биологично производство.

Пълен текст на статия „Биологично производство на месо във Франция„.