Научни публикации

Влахова-Вангелова Десислава¹*, Десислав Балев¹, Тодорка Бакаливанова²

¹ Университет по хранителни технологии, Пловдив, България

² Изследовател на свободна практика

* e-mail:desislava_vangelova@abv.bg

Резюме

Мариноването е технологичен процес, използван за подобряване на органолептичните характеристики, функционалните свойства и трайността на месото. Мариноващите разтвори могат да бъдат алкални, съдържащи най-често фосфати, киселинни, съдържащи органични киселини или техни соли или водно-маслени емулсии, като въвеждането им в мускулната тъкан се извършва чрез накисване или инжектиране с последващо масажиране или тумблиране. Добавянето на сол от 1,5 до 3 % подобрява вкуса на готовия проукт, но поради ограничения в приема на натриев хлорид по здравословни причини, той може да се замени частично с калиев хлорид. Фосфатите от своя страна повишават рН, подобряват задържането на вода, повишават рН, разрушават актомиозиновия комплекс като свързват калциевите (Ca²⁺) и магнезиевите (Mg²⁺) йони, но предозирането им може да доведе до наличие на „сапунен“ вкус, гумена консистенция и неприемлив цвят. Въпреки по – слабото въздействие върху водозадържащата способност на месото и по – големите загуби при топлинна обработка, широката употреба на киселинните разтвори за мариноване се дължи на положителния ефект, който оказват върху нежността на месото и микробиологичната безопасност на маринованите продукти от птиче месо. Добавянето на билки и подправки, съдържащи антиоксиданти, ограничава липидното окисление и образуването на хетероциклени ароматни амни.

Ключови думи: птиче месо, алкално мариноване, киселинно мариноване, рН, ВЗС, цвят на месото

Пълен текст на статия „Мариноването, технологичен метод за обработка на месо – Част I„.

Киришева Гергана¹, Тодорка Бакаливанова², Десислав Балев¹, Десислава Вангелова¹*

¹ Университет по хранителни технологии, Пловдив, България

² Изследовател на свободна практика

* e-mail:desislava_vangelova@abv.bg

Резюме

Подправките и техните екстракти инхибират образуването на първични и вторични продукти на липидното окисление, както и на хетероциклични амини в топлинно обработени месни продукти. Екстрактите от гроздови семена, розмарин и риган са много подходящи за забавяне на окислителните изменения в липидната фракция в месни продукти с по-високо съдържание на мазнини. Активността на етаноловите екстракти спрямо количеството на TBARS съединенията може да се раздели на две основни групи: екстракти с по-силна антиоксидантна активност с образуване на по-малко от 0,85 mg МДА/kg – розмарин, индийско орехче, карамфил, канела и кардамон, и екстракти с по-слаба активност с по-високо от 0,95 mg МДА/kg –  анасон, риган, черен пипер, магданоз. Карамфилът, риганът и екстрактът от мащерка, прилагани повърхностно върху месо, ефективно потискат растежа на Listeria monocytogenes, Aeromonas hydrophila и гнилостната микрофлора. При комбинирането на няколко растителни екстракта е възможно засилване на инхибиращия ефект върху растежа на микроорганизмите, поради наличието на синергизъм между активните вещества в подправките.

Ключови думи: липидно окисление, антиоксидантна активност, TBARS и микрофлора.

Пълен текст на статия „Екстракти от подправки в рецептите на малотрайни колбаси Част II„.

Киришева Гергана¹, Тодорка Бакаливанова², Десислав Балев¹, Десислава Вангелова¹*

¹ Университет по хранителни технологии, Пловдив, България

² Изследовател на свободна практика.

* e-mail:desislava_vangelova@abv.bg

Резюме

Подправките се прилагат самостоятелно или в смеси с цел повишаване на вкусовите качества на храните, инхибират белтъчното окисление, удължават срока на съхранение и безопасността на крайния продукт. Подходяща алтернатива за влагане в месни продукти са екстрактите от подправки, тъй като те се характеризират с постоянна и висока концентрация на активни съставки, гарантираща  вкуса и аромата на продукта, заемат по-малък обем, имат дълъг срок на съхранение и лесно се транспортират. Фреоновите екстракти са по-ефективни за запазване на вкуса, мириса, консистенцията и цвета на разрезната пoвърхност колбасите, в сравнение със сухите инкапсулирани екстракти.

Ключови думи: екстракти, биологично активни компоненти, цвят, вкус, белтъчно окисление

Пълен текст на статия „Екстракти от подправки в рецептите за месни продукти – Част I„.

Луканов Христо*, Атанас Генчев, Еркан Халил,

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Изследването е проведено през 2016 година в малка птицеферма от полуинтензивен тип в Централния Предбалкан. За целта бяха направени екстериорните измерения, бяха изчислени екстериорните индекси и беше извършена фенотипна преценка на птици от новосъздадената линия ХL. Използвани бяха 20 кокошки и 20 петли на 6-месечна възраст и 20 кокошки и 10 петли на 12-месечна възраст от тази линия. Целта на настоящето изследване е да бъде извършена екстериорна преценка на новосъздадена бащина родителска форма за получаване на аутосексингови кръстоски кокошки от типа Великденски носачки. Определени бяха основните екстериорни индекси и измерения и извършена фенотипна оценка на кокошки и петли от линия XL на 6 и 12 месечна възраст. Средната жива маса на петлите и кокошките на 6 месечна възраст е 2,62±0,03 kg и 1,77±0,028 kg съответно. Петлите и кокошките на едногодишна възраст имат средна жива маса от 2,8±0,027 kg и 2,03±0,04 kg съответно. Съотношението между основните екстериорни измерения между мъжките и женски птици се запазва и при двете възрастови категории. Кокошките показват по-ниски стойности по отношение на Индекса за масивност в сравнение с петлите. Индексът на сбитост, отчетен при кокошките на 6 и 12 месечна възраст е по-висок от този при петлите. Петлите на 6 месечна възраст, показват по-високи стойности по отношение Индекса за висококракост в съпоставка с петлите на 12 месечна възраст и кокошките от двете възрасти.

Ключови думи: великденски носачки, екстериорни индекси, екстериорни измерения, фенотип и синьо-зелена яйчна черупка.

Пълен текст на статия „Екстериорна характеристика на бащина родителска форма за производство на аутосексингови великденски носачки„.

Петков Евгени

Институт по животновъдни науки – Костинброд, отдел „Специални отрасли“

e-mail: mechovet@abv.bg

Резюме

Изпитването е проведен в ЕБ „Птицевъдство” към ИЖН-Костинброд, с две групи мъжки пилета от хибрида Lohmann-Brown Classic яйценосно направление (опитна-150 броя и контролна-50 броя), при различна начална гъстота през първите 5 седмици от експеримента (опитна група – 21 бр. птици/m²  и контролна група – 7 бр. птици/m²). На 5-с.в. двете групи са изравнени по гъстота (7 птици/m²), като 1/3 от опитната група е оставена за до отглеждане, а останалите птици са заклани на ранна възраст и ниско живо тегло (под 400g). При приключване на 12-с.в. всички птици от двете опитни групи са заклани с цел извършване на кланичен анализ. От проведеното изследване установихме, че разделянето на гъстотата в ранна възраст, води до повишаване  живото тегло на птиците в опитната група с близо 19%, добива на месо от единица площ с приблизително 84%, дължащо се на увеличаване абсолютните и относителни стойности на гърдите (съответно с 26% и 4%). Прилагането на този метод  доведе в крайна сметка и до намаляване  себестойността на kg продукт с близо 32%.

Ключови думи: Гъстота при зареждане, разреждане на гъстотата в ранна възраст, мъжки пилета яйценосно направление, зоотехнически параметри и качество на месото.

Пълен текст на статия „Ефект от прилагане на DFM върху някои от основните продуктивни и кланични показатели при птици„.

Белоречков Димитър

Съюз на Птицевъдите в България

e-mail: galusmb.bia@gmail.co

Резюме

Създаването на комфортна и здравословна околна среда по време на стартерния  период е от решаващо значение за получаване на ярки с добър старт. Пилета, които се отглеждат при условия, които водят до стрес, не достигат необходимото живо тегло, те не са изравнени и лошо оползотворяват фуража в сравнение с отглежданите при комфортна и здравословна околна среда. Осигуряването на подходяща среда, като същевременно се свеждат до минимум разходите за енергия, е от съществено значение за увеличаване на чистата печалба. За предпочитане е отглеждането на птиците през периода на подрастване и на продуктивност да става по една и съща система: подово ярки – подово или волиерно на стоковите носачки; клетъчно ярки – клетъчно на стоковите носачки. Лошото качество на въздуха влияе на здравето и благосъстоянието на птиците и работния персонал и представлява риск за замърсяване на околната среда. При стрес от изстудяване пилета показват по-висока честота на асцити и метаболитни заболявания, които водят до намаляване на продуктивността, повишаване на смъртността и отпадане. Пилетата, отглеждани при ниска температура, имат не само намалени темповете на растеж, но консумират повече храна, за да се стоплят. Препоръчва се относителната влажност да се поддържа от 50 до 70 %, за да се намали съдържанието на амоняк и прах в помещенията. Проучванията показват, че циркулационните вентилатори са ефективни без значение какъв вид отоплителна система се използва. Когато е горещо, препоръчва се да се прилага светлинен режим със стъпаловидно скъсяване на светлинния ден. Като цяло светлинният период не трябва да бъде по-дълъг, отколкото най-дългия ден на годината.

Ключови думи: фактори на средата, пилеат яйценосно направление и системи на отглеждане.

Пълен текст на статия „Агресивното поведение при вида кокошки„.

Белоречков Димитър

Съюз на птицевъдите в България

* e-mail: galus@mb.bia-bg.com

Резюме

Създаването на комфортна и здравословна околна среда по време на стартерния  период е от решаващо значение за получаване на ярки с добър старт. Пилета, които се отглеждат при условия, които водят до стрес, не достигат необходимото живо тегло, те не са изравнени и лошо оползотворяват фуража в сравнение с отглежданите при комфортна и здравословна околна среда. Осигуряването на подходяща среда, като същевременно се свеждат до минимум разходите за енергия, е от съществено значение за увеличаване на чистата печалба. За предпочитане е отглеждането на птиците през периода на подрастване и на продуктивност да става по една и съща система: подово ярки – подово или волиерно на стоковите носачки; клетъчно ярки – клетъчно на стоковите носачки. Лошото качество на въздуха влияе на здравето и благосъстоянието на птиците и работния персонал и представлява риск за замърсяване на околната среда. При стрес от изстудяване пилета показват по-висока честота на асцити и метаболитни заболявания, които водят до намаляване на продуктивността, повишаване на смъртността и отпадане. Пилетата, отглеждани при ниска температура, имат не само намалени темповете на растеж, но консумират повече храна, за да се стоплят. Препоръчва се относителната влажност да се поддържа от 50 до 70 %, за да се намали съдържанието на амоняк и прах в помещенията. Проучванията показват, че циркулационните вентилатори са ефективни без значение какъв вид отоплителна система се използва. Когато е горещо, препоръчва се да се прилага светлинен режим със стъпаловидно скъсяване на светлинния ден. Като цяло светлинният период не трябва да бъде по-дълъг, отколкото най-дългия ден на годината.

Ключови думи: фактори на средата, пилеат яйценосно направление и системи на отглеждане.

Пълен текст на статия „Фактори на средата при малките пилета от яйценосното направление, отглеждани подово и клетъчно„.

Луканов Христо* и Атанас Генчев

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Това проучване беше проведено с цел сравняване на растежните характеристики при класически мъжки бройлери, хранени с добавка на чеснов прах, пробиотици и комбинация от чеснов прах и пробиотична комбинация. Общо 120 мъжки еднодневни бройлера Ross 308 бяха разделени на четири групи: първа група- контролна; втора- с добавка на 0,4% чеснов прах към фуража; трета- с влагане на Lactobacillus spp. пробиотична комбинация към фуража и четвърта група- с комбинация на 0,4% чеснов прах и Lactobacillus spp. към фуража. Опитът приключи при достигане на 35-дневна възраст на бройлерите. Нашите резултати показаха, че добавянето на 0,4% чеснов прах и пробиотици към фуража и 0,4% чеснов прах води до достоверно повишаване на телесната маса (P < 0.001). При четвъртата група, изхранвана с фураж с добавка на комбинация на пробиотик и чеснов прах, се установи по-висока жива маса, по-добър прираст и по-благоприятна конверсия на фураж спрямо другите три групи. По отношение на  среднодневният прираст не се установиха значителни разлики между експерименталните и контролни групи. Тези данни, подкрепени от редица други подобни проучвания предполагат,  че добавката към фуража на 0,4% чеснов прах в комбинация с Lactobacillus spp. води до повишаване на месната продукция при пилета бройлери.

Ключови думи: пробиотик, FOS, чеснов прах, бройлери, растежни характеристики.

Пълен текст на статия „Растежни характеристики на мъжки класически бройлери, хранене с фураж с добавка на чеснов прах и пробиотици„.

Облакова Магдалена¹*, Митко Лалев¹, Павлина Христакиева¹, Надя Минчева¹, Ивелина Иванова¹, Лилян Сотиров², Цветослав Койнарски² и Надя Бозакова²

¹ Земеделски институт в Стара Загора.

² Тракийски университет в Стара Загора.

* e-mail: moblakova@abv.bg

Резюме

Изследването беше проведено през 2014 г. в Експерименталната база по птицевъдство на Земеделския институт в Стара Загора. В опита бяха включени 100 мъжки пилета бройлери Ross 500, разделени в две групи: контролна и опитна по 50 броя. Опитните пилета бяха  третирани първоначално с Natstim^® от втория ден след излюпването до 11-дневна възраст в доза 300 мг/кг фураж дневно за цялата група.  Използваният в опита препарат е полибактериален имуностимулатор, който съдържа лиофилизат от убити бактериални култури – E. coli 29 и J5, Stafilococus aureos 27/58 в количество, съответстветно на 10х10 клетки от всеки вид лиофилизирани със стабилизатор декстран 40. Препаратът бе разтварян в 50 мл вода и бе пулверизиран върху 3 кг фураж. След вземане на кръв от 25 пилета на 20-ия ден бе определен серумният лизоцим и се наложи дозата, приемана чрез водата за пиене, да се увеличи на  400 мг/л вода в продължение на 10 дни. Повторното вземане на кръв беше на 40-ия ден, тъй като концентрацията на серумния лизоцим и активността на комплемента (определен чрез алтернативния път за активиране на комплемента) бяха почти еднакви и при двете групи пилета. Разходът на Natstim^® за периода от 2-рия до 11-ия ден е 106,77 мг на пиле, за периода от 30–ия- 40-ия ден – 818, 43 мг на пиле. Препаратът е оказал сериозно влияние върху концентрацията на серумния лизоцим, като тя е по-ниска при третираните пилета (почти 50 % по-ниска) в сравнеине с контролните. Този интересен факт може да се обясни с това, че лизоцимът е активен основно срещу Грам-положителните бактерии, каквато е Staphylococcus aureus. Полученият резултат показва, че имунната ситема вече е активирана и е в състояние да се бори срещу проникналите в организма на пилетата бактерийни клетки и лизати.

Ключови думи: Natstim^®,  chicken- broiler, productivity growth, lysozyme, complement activity

Пълен текст на статия „Растежни способности и състояние на хуморалния естествен имунитет при пилета бройлери, третирани с имуномодулатор Natstim„.

Генчев Атанас*, Христо Луканов, Иван Пенчев

Аграрен факултет на Тракийския университет в Стара Загора

*e-mail: agenchev@abv.bg

Резюме

Проучени са кланичните характеристики и възможностите за получаване на ръчно обезкостено месо от японски пъдпъдъци. Проучването е проведено в секция „Птицевъдство“ на Аграрния факултет при Тракийски университет, Стара Загора през юни 2014 г. Проучени са кланичният рандеман, и относителният дял на различните разфасовки с кост и обезкостеното месо от гърдите и бутчетата при 35-дневни японски пъдпъдъци от породата Фараон. Установи се, че процентът на почистеното трупче без кожа и ядивни вътрешности съставя 58 – 64,5% от живата маса. Делът на разфасовката гърди с кост съставя 36,5-49,9% от масата на грила, а бутчета 23,2-32,4%. Общо от една птица се добива между 75,6 и 110 g обезкостеното месо от гърдите и бутчетата, което съставя 50-67% от масата на грила. Добивът на гръдно месо е 47-72 g от птица, което съставлява 31,2-42,8% от масата на грила. В 35-дневна възраст делът на абдоминалните тлъстини е сравнително нисък 0,8% от масата на почистеното трупче с вариране при различните индивиди между 0,12 и 2,1%. В заключение може да се каже, че японските пъдпъдъци могат да бъдат перспективен вид, както при предлагането им под формата на цели трупчета- грил, така и при ръчно обезкостяване на най-ценните части на птичето трупче- гърди с кост и бутчета. Съотношението между обезкостеното месо и костите, заедно с остатъчната мускулна тъкан по тях е съответно 5,9 за гърдите и 4,5 за бутчетата.

Ключови думи: Японски пъдпъдъци, кланични характеристики, обезкостено месо.

Пълен текст на статия „Кланични характеристики на японски пъдпъдъци от породата Фараон„.