Димитър Белоречков

Белоречков Димитър

Съюз на птицевъдите в България

* e-mail: galusmb.bia@gmail.com

Резюме

Яйцата са естествена функционална храна, която осигурява ценни хранителни вещества – от висококачествен протеин до значително количество на полезните витамини, антиоксиданти и други здравословни съставки. Яйцата са естествена функционална храна и хранителното съдържание на яйцата може да се променя допълнително от добавки във фуража. Потребителите вече могат да търсят, а птицевъдите да произведат дизайнерски яйца с по-малко холестерол и наситени мазнини в сравнение с обикновените, с допълнителен бонус на повишено количество витамин Е и омега-3 мастни киселини. В България и сега се произвеждат, но не са признати и обявени дизайнерски яйца без животински мазнини и протеин, които удовлетворяват изискванията на хора, които са лакто-ово-вегетарианци.

Ключови думи: Яйчни продукти и дизайнерски яйца

Пълен текст на статия „Безопасност на яйцата и яйчните продукти и переспективи за производство на дизайнерски яйца„.

Белоречков Димитър

Съюз на птицевъдите в България

* е-mail: galusmb.bia@gmail.coв

Резюме

Обществената водопроводна мрежа е най-безопасният източник на вода за птиците. Малка част от фермите използва обществената водопроводна мрежа, като по-голямата част от стопанства използват други източници, тъй като са на разстояние от обществената водопроводна мрежа. Част от птицефермите разчита на собствени източници на вода или смесена с доставка от обществената водопроводна мрежа. Използването на непречистени повърхностни води, замърсени от диви водолюбиви, диви и домашни водоплаващи птици, е причина за много огнища на високо патогеннен грип по птиците (AI) в много страни.

Тази статия описва част от възприетите методи за третиране на повърхностните води, за да се намалят рисковете от заразяването с вируси на птичи грип (AI) на промишлените стопанства за птици в България. За нещастие нашата страна е с висок риск в резултат на миграционни пътища на водоплаващите птици (патици, лебеди и гъски), признати резервоари за вируси на птичи грип и други слабо патогенни щамове в северното полукълбо. Програмите за наблюдение на птиците в България също не откриват патогенните вируси на птичи грип в местни популациите на дивите водни птици. В статията се описват най-често използваните видове водни източници, както и системите за дезинфекция на водата и предимствата и недостатъците, свързани с всеки метод, приложим за използване в промишлените птицеферми. Тези източници на вода са водопроводната мрежа, сондажите на подземни води, повърхностните води и дъждовната вода. Най-високият риск от замърсяване се свързва с използването на повърхностните води (включително вода, която се съхранява в язовири), особено тези, които осигуряват местообитание за водоплаващите птици. В промишленото птицевъдство трябва да се определят и използват дезинфектанти и да се прилагат системи, които са надеждни и ефективни, икономични, лесни за експлоатация и с лесен достъп за техническа поддръжка.

Ключови думи: Вода, поене, биосигурност, риск и контаминация.

Пълен текст на статия „Биосигурност на водата за поене на птиците„.

Белоречков Димитър

Съюз на птицевъдите в България

* e-mail: galusmb.bia@gmail.com

Резюме

Системите за производство на яйца са обект на повишени нива на контрол. Множество фактори като заболяване, здраве на скелета и краката, опасности от инсекти и паразити, поведение, стрес, агресивно състояния, хранене и генетика влияят на нивото на благополучие при кокошките. Въпреки че е призната необходимостта от оценка на влиянието на тези фактори върху благосъстоянието, изследванията все още са незадоволителни. Средата, в която кокошките са изложени на постеля и почва, каквито са системи без клетки и на свобода, предоставят по-голяма възможност за болести и паразити. Колкото по-сложна е средата, толкова по-трудно е да се почисти и колкото по-голям е размерът на групата, толкова по-лесно болестите и паразитите са в състояние да се разпространят. Околна среда като конвенционални клетки, които ограничават движението, може да доведе до остеопороза, но среди с повишена сложност, като системи без клетки, излагат кокошките на повишена честота на фрактури на костите. Повече пространство позволява на кокошките да изпълняват по-голям репертоар от поведения, въпреки че някои вредни поведения като канибализъм и трупане, което води до задушаване, могат да се появят в големи групи. По-малко се разбира за стреса, който всяка система налага на кокошката, но изглежда, че всяка система има своите уникални предизвикателства. Селекцията за желани признаци като подобрена здравина на костите и намалено кълване на пера и канибализъм може да помогне за подобряване на благосъстоянието. Изглежда, че нито една система за настаняване не е идеална от гледна точка на благосъстоянието на кокошките. Въпреки, че сложността на околната среда увеличава поведенческите възможности, тя също така създава трудности по отношение на болести и контрол на вредителите. В допълнение, сложността на околната среда може да създаде възможности за кокошките да изразят поведение, което може да бъде вредно за тяхното благосъстояние. В резултат на това всеки опит за оценка на устойчивостта на преминаване към алтернативна система изисква внимателно обмисляне на достойнствата и недостатъците на всяка система.

Ключови думи: кокошки, системи за настаняване, благосъстояние, алтернативи, здраве.

Пълен текст на статия „Актуална научна информация за въздействието на различните системи на отглеждане върху хуманното отношение към кокошките носачки„.

Белоречков Димитър

Съюз на Птицевъдите в България

e-mail: galusmb.bia@gmail.co

Резюме

Създаването на комфортна и здравословна околна среда по време на стартерния  период е от решаващо значение за получаване на ярки с добър старт. Пилета, които се отглеждат при условия, които водят до стрес, не достигат необходимото живо тегло, те не са изравнени и лошо оползотворяват фуража в сравнение с отглежданите при комфортна и здравословна околна среда. Осигуряването на подходяща среда, като същевременно се свеждат до минимум разходите за енергия, е от съществено значение за увеличаване на чистата печалба. За предпочитане е отглеждането на птиците през периода на подрастване и на продуктивност да става по една и съща система: подово ярки – подово или волиерно на стоковите носачки; клетъчно ярки – клетъчно на стоковите носачки. Лошото качество на въздуха влияе на здравето и благосъстоянието на птиците и работния персонал и представлява риск за замърсяване на околната среда. При стрес от изстудяване пилета показват по-висока честота на асцити и метаболитни заболявания, които водят до намаляване на продуктивността, повишаване на смъртността и отпадане. Пилетата, отглеждани при ниска температура, имат не само намалени темповете на растеж, но консумират повече храна, за да се стоплят. Препоръчва се относителната влажност да се поддържа от 50 до 70 %, за да се намали съдържанието на амоняк и прах в помещенията. Проучванията показват, че циркулационните вентилатори са ефективни без значение какъв вид отоплителна система се използва. Когато е горещо, препоръчва се да се прилага светлинен режим със стъпаловидно скъсяване на светлинния ден. Като цяло светлинният период не трябва да бъде по-дълъг, отколкото най-дългия ден на годината.

Ключови думи: фактори на средата, пилеат яйценосно направление и системи на отглеждане.

Пълен текст на статия „Агресивното поведение при вида кокошки„.

Белоречков Димитър

Съюз на птицевъдите в България

* e-mail: galus@mb.bia-bg.com

Резюме

Създаването на комфортна и здравословна околна среда по време на стартерния  период е от решаващо значение за получаване на ярки с добър старт. Пилета, които се отглеждат при условия, които водят до стрес, не достигат необходимото живо тегло, те не са изравнени и лошо оползотворяват фуража в сравнение с отглежданите при комфортна и здравословна околна среда. Осигуряването на подходяща среда, като същевременно се свеждат до минимум разходите за енергия, е от съществено значение за увеличаване на чистата печалба. За предпочитане е отглеждането на птиците през периода на подрастване и на продуктивност да става по една и съща система: подово ярки – подово или волиерно на стоковите носачки; клетъчно ярки – клетъчно на стоковите носачки. Лошото качество на въздуха влияе на здравето и благосъстоянието на птиците и работния персонал и представлява риск за замърсяване на околната среда. При стрес от изстудяване пилета показват по-висока честота на асцити и метаболитни заболявания, които водят до намаляване на продуктивността, повишаване на смъртността и отпадане. Пилетата, отглеждани при ниска температура, имат не само намалени темповете на растеж, но консумират повече храна, за да се стоплят. Препоръчва се относителната влажност да се поддържа от 50 до 70 %, за да се намали съдържанието на амоняк и прах в помещенията. Проучванията показват, че циркулационните вентилатори са ефективни без значение какъв вид отоплителна система се използва. Когато е горещо, препоръчва се да се прилага светлинен режим със стъпаловидно скъсяване на светлинния ден. Като цяло светлинният период не трябва да бъде по-дълъг, отколкото най-дългия ден на годината.

Ключови думи: фактори на средата, пилеат яйценосно направление и системи на отглеждане.

Пълен текст на статия „Фактори на средата при малките пилета от яйценосното направление, отглеждани подово и клетъчно„.

Белоречков Димитър

Съюз на птицевъдите в България

* e-mail: galus@mb.bia-bg.com

Резюме

Лабел Руж е една възможност птицевъдството да запази част от населението в полупланинските и планинските селски райони на България, където има достатъчно празни сгради и неизползваеми дворове и пасища. Системата може да е с открити дворчета, в които няма необходимост от електричество и свързаните с него осветление и вентилация. Всеки специалист може да направи маркетинг за предимствата на фамилното фермерство, да произвежда това, което е “трудно да се произведе промишлено”.

Необходимо е българското правителството да включи в своите стратегии за развитието на селските райони и програма за финансиране и развитие на национално производство на птици, подобно на Лабел, като използва натрупания 40-годишен опит на Франция.

Ключови думи: Лабел Руж; свободно отглеждане; птиче месо; биологично производство.

Пълен текст на статия „Биологично производство на месо във Франция„.