Христо Луканов

Луканов Христо¹*, Петър Петров² и Васко Герзилов²

¹Българска асоциация на развъдчиците на кокошеви и водоплаващи птици във Велико Търново.

²Аграрен университет в Пловдив.

*e-mail: dr_lukanov@abv.bg

   Резюме

През последните години в България бяха внесени различни породи кокошки като декоративни птици. Част от тях са имали важно стопанско значение в миналото в месодайното, комбинираното и яйценосното направление. Някои от тях се използват и днес за подобряване на продуктивните характеристики на местни породи и породни групи в различни части на света.

Поради навлизането на съвременните яйценосни и месодайни хибриди през втората половина на XX век голяма част от породите, използвани до този момент като продуктивни, загубиха своето стопанско значение и дори популацията им достигна до критични стойности за изчезване. Днес с развитието на свободното отглеждане като полуинтензивна и природосъобразна технология в птицевъдството и биопроизводството на месо и яйца се обръща все по-голямо внимание на чистопородното птицевъдство. От друга страна, запазването на генетичното разнообразие в птицевъдния сектор може да предостави генетичен материал за селекционна работа при бъдещи промени в климата, технологиите на хранене и отглеждане.

Ключови думи: кокошки, порода, екстериор, свободно отглеждане

Пълен текст на статия „Екстериорна характеристика на интродуцирани породи кокошки, подходящи за свободно отглеждане и биопроизводство„.

Луканов Христо*, Атанас Генчев, Пламен Колев

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Целта на изследването е да се проучат яйценосните способности и качеството на яйцата при създадените и поддържани в секция „Птицевъдство“ на Тракийски университет, България  три тежки популации японски пъдпъдъци, обозначени като WG, GG и GL. За нуждите на опита бяха използвани по 160 женски птици от популации WG и GG и 96 от популация GL, тествани до 6-продуктивен месец. Контролирани бяха основни признаци, касаещи яйчната продуктивност и качеството на яйцата. С най-висока носливост за периода беше регистрирана група GL (79,84±4,46%), следвана от група GG (76,33±3,40%) и WG (72,11±4,16%). Пъдпъдъците от група WG, показват най-неефективна конверсия на фуража за получаване на едно яйце (74,49±1,21g фураж), а тези от група GL са с най-ефективно преобразуване на фуража – 64,93±1,41g (p<0,01). Най-висока средна маса на яйцата беше регистрирана при група WG (14,04±0,32g), следвани от групи GG (13,65±0,27g) и група GL (12,79±0,29g). Популациите японски пъдпъдъци, създадени и поддържани в Тракийски университет показват потенциал за добра носливост за продуктивния тип към който принадлежат, което ги прави атрактивни за включване в схемите за междулинейна хибридизация, включително и производство на аутосексингови стокови птици.

Ключови думи: Coturnix japonica, яйчна продуктивност, месодаен тип, конверсия на фуража, интензивност на снасяне.

Пълен текст на статия „Сравнително проучване на яйценосните характеристики при три популации японски пъдпъдъци„.

Луканов Христо*, Атанас Генчев, Еркан Халил,

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Изследването е проведено през 2016 година в малка птицеферма от полуинтензивен тип в Централния Предбалкан. За целта бяха направени екстериорните измерения, бяха изчислени екстериорните индекси и беше извършена фенотипна преценка на птици от новосъздадената линия ХL. Използвани бяха 20 кокошки и 20 петли на 6-месечна възраст и 20 кокошки и 10 петли на 12-месечна възраст от тази линия. Целта на настоящето изследване е да бъде извършена екстериорна преценка на новосъздадена бащина родителска форма за получаване на аутосексингови кръстоски кокошки от типа Великденски носачки. Определени бяха основните екстериорни индекси и измерения и извършена фенотипна оценка на кокошки и петли от линия XL на 6 и 12 месечна възраст. Средната жива маса на петлите и кокошките на 6 месечна възраст е 2,62±0,03 kg и 1,77±0,028 kg съответно. Петлите и кокошките на едногодишна възраст имат средна жива маса от 2,8±0,027 kg и 2,03±0,04 kg съответно. Съотношението между основните екстериорни измерения между мъжките и женски птици се запазва и при двете възрастови категории. Кокошките показват по-ниски стойности по отношение на Индекса за масивност в сравнение с петлите. Индексът на сбитост, отчетен при кокошките на 6 и 12 месечна възраст е по-висок от този при петлите. Петлите на 6 месечна възраст, показват по-високи стойности по отношение Индекса за висококракост в съпоставка с петлите на 12 месечна възраст и кокошките от двете възрасти.

Ключови думи: великденски носачки, екстериорни индекси, екстериорни измерения, фенотип и синьо-зелена яйчна черупка.

Пълен текст на статия „Екстериорна характеристика на бащина родителска форма за производство на аутосексингови великденски носачки„.

Луканов Христо* и Атанас Генчев

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Това проучване беше проведено с цел сравняване на растежните характеристики при класически мъжки бройлери, хранени с добавка на чеснов прах, пробиотици и комбинация от чеснов прах и пробиотична комбинация. Общо 120 мъжки еднодневни бройлера Ross 308 бяха разделени на четири групи: първа група- контролна; втора- с добавка на 0,4% чеснов прах към фуража; трета- с влагане на Lactobacillus spp. пробиотична комбинация към фуража и четвърта група- с комбинация на 0,4% чеснов прах и Lactobacillus spp. към фуража. Опитът приключи при достигане на 35-дневна възраст на бройлерите. Нашите резултати показаха, че добавянето на 0,4% чеснов прах и пробиотици към фуража и 0,4% чеснов прах води до достоверно повишаване на телесната маса (P < 0.001). При четвъртата група, изхранвана с фураж с добавка на комбинация на пробиотик и чеснов прах, се установи по-висока жива маса, по-добър прираст и по-благоприятна конверсия на фураж спрямо другите три групи. По отношение на  среднодневният прираст не се установиха значителни разлики между експерименталните и контролни групи. Тези данни, подкрепени от редица други подобни проучвания предполагат,  че добавката към фуража на 0,4% чеснов прах в комбинация с Lactobacillus spp. води до повишаване на месната продукция при пилета бройлери.

Ключови думи: пробиотик, FOS, чеснов прах, бройлери, растежни характеристики.

Пълен текст на статия „Растежни характеристики на мъжки класически бройлери, хранене с фураж с добавка на чеснов прах и пробиотици„.

Генчев Атанас*, Христо Луканов, Иван Пенчев

Аграрен факултет на Тракийския университет в Стара Загора

*e-mail: agenchev@abv.bg

Резюме

Проучени са кланичните характеристики и възможностите за получаване на ръчно обезкостено месо от японски пъдпъдъци. Проучването е проведено в секция „Птицевъдство“ на Аграрния факултет при Тракийски университет, Стара Загора през юни 2014 г. Проучени са кланичният рандеман, и относителният дял на различните разфасовки с кост и обезкостеното месо от гърдите и бутчетата при 35-дневни японски пъдпъдъци от породата Фараон. Установи се, че процентът на почистеното трупче без кожа и ядивни вътрешности съставя 58 – 64,5% от живата маса. Делът на разфасовката гърди с кост съставя 36,5-49,9% от масата на грила, а бутчета 23,2-32,4%. Общо от една птица се добива между 75,6 и 110 g обезкостеното месо от гърдите и бутчетата, което съставя 50-67% от масата на грила. Добивът на гръдно месо е 47-72 g от птица, което съставлява 31,2-42,8% от масата на грила. В 35-дневна възраст делът на абдоминалните тлъстини е сравнително нисък 0,8% от масата на почистеното трупче с вариране при различните индивиди между 0,12 и 2,1%. В заключение може да се каже, че японските пъдпъдъци могат да бъдат перспективен вид, както при предлагането им под формата на цели трупчета- грил, така и при ръчно обезкостяване на най-ценните части на птичето трупче- гърди с кост и бутчета. Съотношението между обезкостеното месо и костите, заедно с остатъчната мускулна тъкан по тях е съответно 5,9 за гърдите и 4,5 за бутчетата.

Ключови думи: Японски пъдпъдъци, кланични характеристики, обезкостено месо.

Пълен текст на статия „Кланични характеристики на японски пъдпъдъци от породата Фараон„.

Луканов Христо¹*, Петър Петров² и Васко Герзилов²

¹ Българска асоциация на развъдчиците на кокоши и водоплаващи птици във Велико Търново,

² Аграрен университет в Пловдив

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Световното производство на стокови яйца бележи сериозен и постоянен ръст през последните няколко десетилетия. Паралелно с това се наблюдава разширяване на предлагания асортимент, в търсене на нови пазарни ниши. Една от тези възможности е производство на яйца с различно оцветена от традиционните бяла и кафява черупка. Целта на тази статия е да покаже таргетни породи и породни групи, които могат да бъдат използвани за получаване на яйца с атрактивен цвят на яйчната черупка – тъмно кафяв, селен, синьо-зелен, маслинено зелен и прочие. Поради незадоволителните продуктивни характеристики, те могат да участват в схеми за създаване на високопродуктивни хибриди или да се отглеждат чистопородно в условията на биопроизводство или free-range.

Ключови думи: птицевъдна продукция, стокови яйца, цвят на яйчната черупка, свободно отглеждане.

Пълен текст на статия „Възможност за производство на яйца с различно оцветена яйчна черупка при условията на свободно отглеждане и биопроизводство„.

Луканов Христо

Българска асоциация на развъдчиците на кокошеви и водоплаващи птици

e-mail: dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Шуменската кокошка е стара българска порода от лек, яйценосен тип. Създадена е от народната селекция и усъвършенствана и проучвана от няколко поколения знаменити български учени. Тази порода е уникална със своят екстериор, непретенциозна, скоро зряла, притежаваща сравнително добри продуктивни характеристики. Чрез създаване на нови цветове при Шуменската кокошка се цели да се увеличи популярността й сред любителите птицевъди и избегнат някои нейни негативни страни. Настоящото проучване цели създаване на син цвят Шуменска кокошка, чрез  внедряване на алелът за син цвят на оперението от породата  Австралорп. Благодарение на особеностите в унаследяването на синият цвят при домашната кокошка е избран метода на поглъщателното кръстосване. Още във второ поколение птиците притежават характерни екстериорни особености за оригиналната Шуменска кокошка. Предположенията са за получаване на F4/F5 птици с фенотипна и продуктивна характеристика на българската порода и преодоляна характерната й ниска люпимост.

Ключови думи: Шуменска кокошка, цвят на оперението, екстериор, Австралорп.

Пълен текст на статия „Проучване на възможностите за създаване на син цвят на оперението при популацията Шуменска кокошка„.

Луканов Христо¹* и Петър Петров²

¹ Катедра „Животновъдство- непреживни и други животни”,

² Аграрен факултет, Тракийски университет, Стара Загора, България

e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Домашната кокошка произлиза основно от червената джунглова кокошка, като при доместикацията вероятно са участвали и останалите три вида диви кокошки. Основни промени, които са настъпили в резултат на изкуственият отбор касаят и оперението на кокошките. В света са стандартизирани над 150 цветови разновидности на оперението при домашните кокошки. Някои породи се отличават с наличие на качулка, други с брада или ушни туфи, трети с гащатост, а има и такива съчетаващи всички тези мутации. В промишленото птицевъдство с голям успех се използва сексирането на пиленцата по скорост на растеж или цвят на перата. В страните с топъл климат се използват бройлерни хибриди с частична или пълна липса на оперение.

Ключови думи: домашна кокошка, оперение, колорсексинг, федърсексинг, качулатост, гащатост.

Пълен текст на статия „Промени на оперението при Gallus gallus domesticus вследствие на изкуствения отбор„.

Луканов Христо

Българска асоциация на развъдчиците на кокошеви и водоплаващи птици

e-mail: dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Проучени са морфологичните характеристики на яйцата при три групи кокошки: Черна шуменска кокошка и нейни кръстоски с породата Австралорп. Най-ниска маса на яйцата е отчетена при Черна шуменска кокошка, а най- висока  при F1, съответно 54,44±0,73 g и 56,14±0,65 g. Най-ниска маса на черупката от 5,43±0,09 g има Черна шуменска кокошка, а най-висока 6,16±0,09 g при F1, при доказана разлика р<0,001. Близки стойности между ЧШК и F1 се установяват за показателите: дебелина на черупката, Индекс на формата, Индекс на белтъка и Хаф единици. Групата с най-високи стойности на индекса на жълтъка е F1 (45,75±0,54), а тази с най-ниски е F2 (44,08±0,55), при достоверност p<0,01.

Ключови думи: Шуменска кокошка, качество на яйцата, маса на яйцата, яйчни индекси, Австралорп, единици на Хаф.

Пълен текст на статия „Морфологични характеристики при шуменската кокошка и нейни кръстоски с Австралорп„.

Луканов Христо

Българска асоциация на развъдчиците на кокоши и водоплаващи птици във Велико Търново

e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Изпитани са инкубационните характеристики на разплодни яйца, получени от пет групи кокошки: Червен родайланд (RIR), Бял родайланд (RIW), Шинделар (S) и кръстоски между петли Шинделар с червен и бял Родайланд (RIRS и RIWS). За изпитването са използвани разплодни яйца, получени от кокошки на 38 седмична възраст от петте групи. Проучени са следните параметри: маса на разплодните яйца (g); маса на яйцата на 18^-ти ден (g); загуба на маса (%); маса на еднодневните пиленца (g); относителна маса на еднодневните пиленца (%); неоплодени яйца (%); ембрионална смъртност до 7^-ми ден (%); ембрионална смъртност от 8 до 18 ден (%); люпимост от заредените яйца (%); люпимост от оплодените яйца (%) и брак при еднодневните пилета (%). С най-висока маса на разплодните яйца се отличава белия Родайланд линия D (62,17±0,41), а с най-ниска представителите на породата Шинделар (46,75±0,33 g). Най-висока относителна маса на еднодневните пиленца е отчетена при Шинделар (67,89±0,27%). Най-висока ембрионална смъртност на 7^-ми и 18^-ти ден, се установи при група Шинделар (6,59% и 7,69%). При група червен Родайланд линия B е получена най-висока люпимост, както от заредените, така и от оплодените яйца (84,34% и 89,74%).

Ключови думи: Великденски носачки, инкубационни характеристики, люпимост, зелени яйца.

Пълен текст на статия „Инкубационни характеристики на яйца получени при кръстосване на Шинделар с линия B и D на Родайланд„.