Методика на Международната контролно изпитателна станция по сравнителни проучвания на птици – ИВАНКА ПРИ ДУНАЙ, ЧССР.
завеждащ колектив инж. Т. Жатко, одобрена на 16-то Заседание на Съвета на МКИСП, 1982.
За повече прочетете: „Jatko et al., 1983„
Евгени Петков
Определяне на производствените разходи и себестойност при производство на нов птичи месен продукт добит от мъжки пилета яйценосно направление
Петков Евгени
Институт по животновъдни науки – Костинброд
e-mail: mechovet@abv.bg
Резюме
Проучването е направено през 2011 година върху 300 броя мъжки пилета от трите генотипа птици за месо. Опитът цели да се установят разходите за производство на еднокилограмов продукт от мъжки пилета (обратен пол) яйценосно направление, като се сравнят с разходите за отглеждането на птици за месо от други два генотипа. За целта при първия и втория опит птиците са отглеждани до достигане на 1400 грама средно живо тегло за групата, независимо от възрастта необходима за достигане на това тегло. След достигане на живото тегло те са заклани и приведени в търговска форма „грил“. През периода на отглеждане е събирана информация за всички разходи направени по подготовката и поддръжката на помещението, фуражът за изхранване, медикаментите, ваксините, ФРЗ на работниците, изразходваната ел. енергия за осветление и отопление на пилетата. Всички разходи са групирани по основни пера и остойностени за да се изчислят разходите направени по отглеждането на всеки от генотипите пилета, участващи в опитните постановки.
Установено бе, че производствените разходи за продукт произведен от мъжки пилета яйценосно направление, отглеждани до 12 с.в., са най-високи в сравнение с останалите два генотипа (5,82лв./кг за първа опитна постановка и 6,32 лв./кг за втора опитна постановка), като това рефлектира и на себестойността му (съответно 7,49 лв./кг и 6,99 лв./кг). Най- ниски производствени разходи (3,75 лв./кг за първа опитна постановка и 3,57 лв./кг за втора опитна постановка) и себестойност на кг продукт (съответно 4,94 лв./кг и 4,76 лв./кг) са установени при отглеждането на бързо растящия хибрид СОВВ-500 поради късия период на отглеждане, тъй като е достигнал търсеното кланично тегло и при двете опитни постановки за 5 седмичен период на отглеждане.
Ключови думи: мъжки пилета, яйценосно направление, производствени разходи и себестойност.
Пълен текст на статия „Определяне на производствените разходи и себестойност при производство на нов птичи месен продукт добит от мъжки пилета яйценосно направление„.
Възможности за усвояването на мъжките пилета яйценосно направление: Производствени мощности и прогнозиране на предлагането
Петков Евгени
Институт по животновъдни науки – Костинброд
e-mail: mechovet@abv.bg
Резюме
Масовата практика на всякъде по света да се унищожават мъжките пилета от яйценосните хибриди веднага след излюпване, която е главно обосновано единствено от икономическа гледна точка (тъй като селекцията за добив на яйца е обратнопропорционална на тази за месо и това прави мъжките пилета абсолютно негодни за угояване), дава възможност за съществуването на един правен и морален парадокс противоречащ на всички основи за хуманно отношение в конфликт със законодателството на ЕС. В резултат на всичко това идва естествено, като реакция от страна на не правителствени организации представители на обществени нагласи силния натиск върху Евро парламента за решаване на този неудобен проблем. Този натиск наложи правителствата на Франция и Германия да обявят, че ще прекратят тези практики до края на 2021-2022. Според направените от нас изследвания е възможно усвояването на мъжките пилета като вторичен продукт/суровина за добив на няколко възможни птичи месни продукти, в разфасовки с различен грамаж и таргетирани към различни клиентски групи. Това би раздробило допълнително възможността за предлагането, като го намали в частност за всяка една таргет група от клиенти, давайки основание за допълнително по-висока цена при евентуален завишен интерес и повишено търсене за в бъдеще.
Също така препоръчваме при производството за клиенти с предпочитания към бавнорастящи птици с жълт цвят на кожата, да се използва технологията на отглеждане до 12с.в. или 22 с.в., на пасище, докато при предлагане на клиенти с предпочитание към комерсиалните хибриди, да се предлага продукта отглеждан до 5 с.в. в промишлени условия. С цел гъвкавост на предлагането и производството препоръчваме използване на степенното разреждане на гъстотата (DFM), при които се позволява производство на два различни продукта от една и съща партида.
Ключови думи: мъжки пилета яйценосно направление, утилизация, производство, вторичен продукт предлагане и маркетингова стратегия.
Пълен текст на статия „Възможности за усвояването на мъжките пилета яйценосно направление: Производствени мощности и прогнозиране на предлагането„.
СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ НА ТРИ КОМБИНАЦИИ МЪЖКИ ПИЛЕТА ЗА МЕСО С РАЗЛИЧНА СКОРОСТ НА РАСТЕЖ
В началото на 50-те години на 20-ти век, селекционната работа в месодайното птицевъдство е насочена основно към достигане на по-високо живо тегло и съкращаване периода на отглеждане на птиците от този тип, което довежда до увеличаване ефективността на този подотрасъл и намаляване цената на произведената продукция. Постигнатият ефект обаче, е за сметка на понижаване вкусовите и диетични качества на месото. Поставянето на бройлерното производство на високоефективна промишлена основа, довежда до съществена промяна на качествената характеристика на птичето месо и продуктите от него. Освен това се проявяват заболявания, характерни само за този тип птици (следствие от прекомерно бързия им растеж). Тези промени са една от главните причини за преориентиране на потребителите и връщането на пазара на птиче месо, добито от птици с по-бавен темп на растеж, независимо от по-високата му цена.
Месото от бавнорастящи птици е познато от началото на 70-те години на 20-ти век, макар и като по-скъп бутиков продукт (поради в пъти по-високата му цена), чието търсене в този период не превишава 0,09% от общия пазар на птиче месо във Франция. С повишаване на жизнения стандарт на населението на страните от ЕС, се увеличава търсенето на птичи месни продукти с високо качество, и през 2012 година в страни като Франция, Германия и Великобритания то достигна нива от1/3-1/4 от общия пазар на птиче месо за всяка от тези страни.
Тенденцията към увеличаване търсенето на качествено месо с ниско съдържание на мазнини, добито от птици с по-бавен темп на растеж създаде вакуум, който в първите години от развитието на този пазар беше запълван изключително и само с автохтонни породи птици и други местни нископродуктивни птици, характерни за определени райони на Франция, Италия, Североизточна Испания и Великобритания.
Завръщането с бързи темпове на пазара на птичите продукти, добити от бавнорастящи птици, обусловено в голяма степен от повишаване жизнения стандарт на населението, създаде вакуум, който доведе до повишаванене на цените с около 50% над нормалните за пазара на бройлерно месо. Това производство се превърна в атрактивна пазарна ниша за едни от най-големите компании за селекция и производство на разплоден материал за бързорастящи бройлери (тези с общ пазарен дял от 90%) да преориентират част от мощностите си за създаване на бавнорастящи хибриди. Фирми, с общ пазарен дял от 10% се преориентираха изцяло към новия и бързоразвиващ се пазар за производство на стоков и разплоден материал за бавнорастящи хибриди птици.
Този вакуум, според Lampckin et al., 1997, ще продължи да се увеличава, успоредно с увеличаването на жизнения стандарт на населението и може да бъде попълнен от продължително угоявани мъжки пилета от яйценосно направление, които към момента се унищожават веднага след излюпването им. Според някой автори (Zelenka et al., 2001; Gerken et al., 2003; Havestein et al., 2003; Lonergan et al., 2003; Lichovníková et al., 2009) мъжките птици от яйценосно направление се оказват добре приспособени към изискванията на алтернативните типове системи за отглеждане на бавнорастящи пилета, като месото получено от тях, не отстъпва по качество на това от бавнорастящите птици. Според някои от цитираните автори, месото от угоени мъжки птици дори превъзхожда по диетичност (ниско съдържание на мазнини) месото, добивано от бавнорастящ генотип птици.
Проучването на възможности за оползотворяване на еднодневните мъжки пилета от яйценосно направление започва още през средата на 70-те години, като основен мотив за тази дейност е подобряване на икономическата ефективност при производството на стокови птици от яйценосно направление.
В края на 20 век, Fanatico et al., 2005, проучват за първи път възможността за оползотворяване на мъжките птици от яйценосно направление за производство на висококачествено органично птиче месо, конкуриращо това от бавнорастящите птици, отглеждани в алтернативни системи на отглеждане.
Днес, с прилагане на хуманното отношение към животните, проблемът с неоползотворяването на мъжките птици от яйценосно направление придобива и чисто психологически аспект. Досега предлаганите решения за използването им до голяма степен са в противоречие с тези принципи. Това поражда допълнителен обществен натиск от редица неправителствени организации и такива с нестопанска цел, чиято основна функция е контрол по спазване на общоприетите норми за хуманно отношение към животните.
В РБългария проучването на този проблем започна през 2010 година, като търсене на възможност за оползотворяване на мъжките птици – яйценосно направление и по-конкретно от хибрид Lohmann-Brown Classic. През 12.10.2011 година до председателя на СПБ е изпратено писмо от отговорника по селскостопанската политика към посолството на Кралство Нидерландия у нас. С писмото беше направено запитване за количествата мъжки птици яйценосно направление, които се унищожават на еднодневна възраст, какви методи се използват за оползотворяването им, и отношението на обществото и птицевъдните научни работници към този факт, и най-вече какви опити се правят за търсене на алтернатива на тази практика. Този интерес към евентуално решаване на проблема е оправдан, тъй като в нито една държава не е решен въпроса за 100 % използване на птиците обратен пол от яйценосен тип.
Към настоящия момент проблемът с усвояването на мъжките пилета от яйценосно направление е поставен на дневен ред пред научната общност като все още „не решен“. Считаме че в близко бъдеще ще се намери решение именно чрез установяване възможности за добив на месо, конкуриращо познатото вече на пазара месо от бройлери и от бавнорастящи птици.
Тази практика ще бъде провокирана от положителното отношение на редица производители да излязат на пазара с висококачествено птиче месо и от друга страна, нарастващите предпочитания на консуматорите към здравословна и диетична храна Такъв тип продукт трябва да има оптимална цена на предлагане, която да е достатъчна, за да покрие по-високите производствени разходи, в сравнение с тези за птиците от бързорастящите типове.
Ключови думи: бройлери, бавнорастящи птици, продуктивност, качество на месо, кланичен анализ.
Свали от линка: СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ НА ТРИ КОМБИНАЦИИ МЪЖКИ ПИЛЕТА ЗА МЕСО С РАЗЛИЧНА СКОРОСТ НА РАСТЕЖ