6.2016

Луканов Христо*, Атанас Генчев, Еркан Халил,

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

Резюме

Изследването е проведено през 2016 година в малка птицеферма от полуинтензивен тип в Централния Предбалкан. За целта бяха направени екстериорните измерения, бяха изчислени екстериорните индекси и беше извършена фенотипна преценка на птици от новосъздадената линия ХL. Използвани бяха 20 кокошки и 20 петли на 6-месечна възраст и 20 кокошки и 10 петли на 12-месечна възраст от тази линия. Целта на настоящето изследване е да бъде извършена екстериорна преценка на новосъздадена бащина родителска форма за получаване на аутосексингови кръстоски кокошки от типа Великденски носачки. Определени бяха основните екстериорни индекси и измерения и извършена фенотипна оценка на кокошки и петли от линия XL на 6 и 12 месечна възраст. Средната жива маса на петлите и кокошките на 6 месечна възраст е 2,62±0,03 kg и 1,77±0,028 kg съответно. Петлите и кокошките на едногодишна възраст имат средна жива маса от 2,8±0,027 kg и 2,03±0,04 kg съответно. Съотношението между основните екстериорни измерения между мъжките и женски птици се запазва и при двете възрастови категории. Кокошките показват по-ниски стойности по отношение на Индекса за масивност в сравнение с петлите. Индексът на сбитост, отчетен при кокошките на 6 и 12 месечна възраст е по-висок от този при петлите. Петлите на 6 месечна възраст, показват по-високи стойности по отношение Индекса за висококракост в съпоставка с петлите на 12 месечна възраст и кокошките от двете възрасти.

Ключови думи: великденски носачки, екстериорни индекси, екстериорни измерения, фенотип и синьо-зелена яйчна черупка.

Пълен текст на статия „Екстериорна характеристика на бащина родителска форма за производство на аутосексингови великденски носачки„.

Петков Евгени

Институт по животновъдни науки – Костинброд, отдел „Специални отрасли“

e-mail: mechovet@abv.bg

Резюме

Изпитването е проведен в ЕБ „Птицевъдство” към ИЖН-Костинброд, с две групи мъжки пилета от хибрида Lohmann-Brown Classic яйценосно направление (опитна-150 броя и контролна-50 броя), при различна начална гъстота през първите 5 седмици от експеримента (опитна група – 21 бр. птици/m² и контролна група – 7 бр. птици/m²). На 5-с.в. двете групи са изравнени по гъстота (7 птици/m²), като 1/3 от опитната група е оставена за до отглеждане, а останалите птици са заклани на ранна възраст и ниско живо тегло (под 400g). При приключване на 12-с.в. всички птици от двете опитни групи са заклани с цел извършване на кланичен анализ. От проведеното изследване установихме, че разделянето на гъстотата в ранна възраст, води до повишаване живото тегло на птиците в опитната група с близо 19%, добива на месо от единица площ с приблизително 84%, дължащо се на увеличаване абсолютните и относителни стойности на гърдите (съответно с 26% и 4%). Прилагането на този метод доведе в крайна сметка и до намаляване себестойността на kg продукт с близо 32%.

Ключови думи: Гъстота при зареждане, разреждане на гъстотата в ранна възраст, мъжки пилета яйценосно направление, зоотехнически параметри и качество на месото.

Пълен текст на статия „Ефект от прилагане на DFM върху някои от основните продуктивни и кланични показатели при птици„.