Атанас Генчев

Генчев Атанас

Катедра „Животновъдство – непреживни и други животни”, Тракийски университет, Стара Загора

e-mail: agenchev@abv.bg

Резюме

При производството на яйца от японски пъдпъдъци като допълнителна продукция може да се получава месо от ненужните за яйчното производство мъжки. Във връзка с това спорен в литературата е въпросът за оптималната възраст за клане на птиците. Целта на настоящото изследване е да се сравнят продуктивността и кланичните характеристики на мъжки японски пъдпъдъци от породата Манджурски златист, заклани на различна възраст, и да се анализира качеството и съставът на полученото от тях месо. Високата интензивност на растеж при мъжките пъдпъдъци се запазва до 42-дневна възраст на птиците, въпреки че ефективността на растежа след 35-дневна възраст рязко намалява. Рандеманът на месото от краката нараства достоверно между 28- и 35-дневна възраст (P<0,001), след което практически не се променя. С напредване на възрастта значително нараства делът на абдоминалните мазнини. Признаците рН 24 ч след клането и водозадържащата способност на месото не са повлияни от възрастта на клането. Цветът на гръдното месо на 28-дневна възраст е по-светло в сравнение с месото, добито в по-късна възраст. На 35-дневна възраст процентът на сухото вещество и на протеина е най-висок, а процентът на мазнините се задържа на този на 28-дневна възраст. Представените резултати, базиращи се на все още незавършения растеж на пъдпъдъците на 28-дневна възраст и крайно неефективния прираст през периода 36-42 дни, дават основание да се заключи, че 35-дневната възраст е оптимална за клане на японските пъдпъдъци от породата Манджурски златист.

Ключови думи: японски пъдпъдъци, кланични характеристики, качество и състав на месото.

Пълен текст на статия „Влияние на възрастта на клане на мъжките пъдпъдъци върху производството, качеството и състава на месото„.

Луканов Христо*, Атанас Генчев, Пламен Колев

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Целта на изследването е да се проучат яйценосните способности и качеството на яйцата при създадените и поддържани в секция „Птицевъдство“ на Тракийски университет, България  три тежки популации японски пъдпъдъци, обозначени като WG, GG и GL. За нуждите на опита бяха използвани по 160 женски птици от популации WG и GG и 96 от популация GL, тествани до 6-продуктивен месец. Контролирани бяха основни признаци, касаещи яйчната продуктивност и качеството на яйцата. С най-висока носливост за периода беше регистрирана група GL (79,84±4,46%), следвана от група GG (76,33±3,40%) и WG (72,11±4,16%). Пъдпъдъците от група WG, показват най-неефективна конверсия на фуража за получаване на едно яйце (74,49±1,21g фураж), а тези от група GL са с най-ефективно преобразуване на фуража – 64,93±1,41g (p<0,01). Най-висока средна маса на яйцата беше регистрирана при група WG (14,04±0,32g), следвани от групи GG (13,65±0,27g) и група GL (12,79±0,29g). Популациите японски пъдпъдъци, създадени и поддържани в Тракийски университет показват потенциал за добра носливост за продуктивния тип към който принадлежат, което ги прави атрактивни за включване в схемите за междулинейна хибридизация, включително и производство на аутосексингови стокови птици.

Ключови думи: Coturnix japonica, яйчна продуктивност, месодаен тип, конверсия на фуража, интензивност на снасяне.

Пълен текст на статия „Сравнително проучване на яйценосните характеристики при три популации японски пъдпъдъци„.

Луканов Христо*, Атанас Генчев, Еркан Халил,

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Изследването е проведено през 2016 година в малка птицеферма от полуинтензивен тип в Централния Предбалкан. За целта бяха направени екстериорните измерения, бяха изчислени екстериорните индекси и беше извършена фенотипна преценка на птици от новосъздадената линия ХL. Използвани бяха 20 кокошки и 20 петли на 6-месечна възраст и 20 кокошки и 10 петли на 12-месечна възраст от тази линия. Целта на настоящето изследване е да бъде извършена екстериорна преценка на новосъздадена бащина родителска форма за получаване на аутосексингови кръстоски кокошки от типа Великденски носачки. Определени бяха основните екстериорни индекси и измерения и извършена фенотипна оценка на кокошки и петли от линия XL на 6 и 12 месечна възраст. Средната жива маса на петлите и кокошките на 6 месечна възраст е 2,62±0,03 kg и 1,77±0,028 kg съответно. Петлите и кокошките на едногодишна възраст имат средна жива маса от 2,8±0,027 kg и 2,03±0,04 kg съответно. Съотношението между основните екстериорни измерения между мъжките и женски птици се запазва и при двете възрастови категории. Кокошките показват по-ниски стойности по отношение на Индекса за масивност в сравнение с петлите. Индексът на сбитост, отчетен при кокошките на 6 и 12 месечна възраст е по-висок от този при петлите. Петлите на 6 месечна възраст, показват по-високи стойности по отношение Индекса за висококракост в съпоставка с петлите на 12 месечна възраст и кокошките от двете възрасти.

Ключови думи: великденски носачки, екстериорни индекси, екстериорни измерения, фенотип и синьо-зелена яйчна черупка.

Пълен текст на статия „Екстериорна характеристика на бащина родителска форма за производство на аутосексингови великденски носачки„.

Луканов Христо* и Атанас Генчев

Катедра „Непреживни и други животни”, Аграрен факултет към Тракийския университет, Стара Загора

*e-mail:   dr_lukanov@abv.bg

Резюме

Това проучване беше проведено с цел сравняване на растежните характеристики при класически мъжки бройлери, хранени с добавка на чеснов прах, пробиотици и комбинация от чеснов прах и пробиотична комбинация. Общо 120 мъжки еднодневни бройлера Ross 308 бяха разделени на четири групи: първа група- контролна; втора- с добавка на 0,4% чеснов прах към фуража; трета- с влагане на Lactobacillus spp. пробиотична комбинация към фуража и четвърта група- с комбинация на 0,4% чеснов прах и Lactobacillus spp. към фуража. Опитът приключи при достигане на 35-дневна възраст на бройлерите. Нашите резултати показаха, че добавянето на 0,4% чеснов прах и пробиотици към фуража и 0,4% чеснов прах води до достоверно повишаване на телесната маса (P < 0.001). При четвъртата група, изхранвана с фураж с добавка на комбинация на пробиотик и чеснов прах, се установи по-висока жива маса, по-добър прираст и по-благоприятна конверсия на фураж спрямо другите три групи. По отношение на  среднодневният прираст не се установиха значителни разлики между експерименталните и контролни групи. Тези данни, подкрепени от редица други подобни проучвания предполагат,  че добавката към фуража на 0,4% чеснов прах в комбинация с Lactobacillus spp. води до повишаване на месната продукция при пилета бройлери.

Ключови думи: пробиотик, FOS, чеснов прах, бройлери, растежни характеристики.

Пълен текст на статия „Растежни характеристики на мъжки класически бройлери, хранене с фураж с добавка на чеснов прах и пробиотици„.

Генчев Атанас*, Христо Луканов, Иван Пенчев

Аграрен факултет на Тракийския университет в Стара Загора

*e-mail: agenchev@abv.bg

Резюме

Проучени са кланичните характеристики и възможностите за получаване на ръчно обезкостено месо от японски пъдпъдъци. Проучването е проведено в секция „Птицевъдство“ на Аграрния факултет при Тракийски университет, Стара Загора през юни 2014 г. Проучени са кланичният рандеман, и относителният дял на различните разфасовки с кост и обезкостеното месо от гърдите и бутчетата при 35-дневни японски пъдпъдъци от породата Фараон. Установи се, че процентът на почистеното трупче без кожа и ядивни вътрешности съставя 58 – 64,5% от живата маса. Делът на разфасовката гърди с кост съставя 36,5-49,9% от масата на грила, а бутчета 23,2-32,4%. Общо от една птица се добива между 75,6 и 110 g обезкостеното месо от гърдите и бутчетата, което съставя 50-67% от масата на грила. Добивът на гръдно месо е 47-72 g от птица, което съставлява 31,2-42,8% от масата на грила. В 35-дневна възраст делът на абдоминалните тлъстини е сравнително нисък 0,8% от масата на почистеното трупче с вариране при различните индивиди между 0,12 и 2,1%. В заключение може да се каже, че японските пъдпъдъци могат да бъдат перспективен вид, както при предлагането им под формата на цели трупчета- грил, така и при ръчно обезкостяване на най-ценните части на птичето трупче- гърди с кост и бутчета. Съотношението между обезкостеното месо и костите, заедно с остатъчната мускулна тъкан по тях е съответно 5,9 за гърдите и 4,5 за бутчетата.

Ключови думи: Японски пъдпъдъци, кланични характеристики, обезкостено месо.

Пълен текст на статия „Кланични характеристики на японски пъдпъдъци от породата Фараон„.